Мирът и войната – Бжежински, Кисинджър и Хънтингтън
Пехливанова за Жоржета Пехливанова има впечатляваща дипломатическа и посланическа кариера, която в продължение на над три десетилетия я е отвеждала в задачите ни в редица страни на Европа и Латинска Америка. Натрупаните ѝ на това занятие знания, контакти и опит се съчетават с прозорливостта на прецизния политически анализатор.
–––––––––––
Великият холандски философ-рационалист Бенедикт де Спиноза, 1632-1677, споделя: „ Pax enim non belli privatio, sed virtus est. “ – „ Мирът не е просто неналичието на война, той е добродетел “. И прибавя, че мирът е „ положение на духа, влечение към добрина, доверие и правдивост “.
Трима са идеолозите на актуалното американско имперско мислене: Збигнев Бжежински, Хенри Кисинджър и Самюел Хънтингтън – някогашен началник на отдела за обмисляне към Държавния департамент на Съединени американски щати и член на Съвета за интернационалните връзки (Световното правителство). Те са въведени в политиката от Уилям Елиът, дълготраен ректор на Харвардския университет, идеолог на Виетнамската война.
Преди 60 години американският президент Джон Ф. Кенеди (1917-1963) открива образователната година в Американския университет във Вашингтон на 10 юни 1963г. и произнася фамозната своя Мирна тирада, известна като „ Pax Americana “, в която излага формулата си за мир със Съветския съюз и обрисува вижданията си за международния мир.
Според проф. Джефри Сакс, „ Кетле професор “ в Колумбийския университет, „ Речта на Кенеди осветява потребността от трагично преориентиране на метода на Джо Байдън към Русия и войната в Украйна. Досега Байдън не следва предписанията, предложени от Кенеди за намиране на мир. Ако се вслуша в препоръките на Кенеди, Байдън също може да стане миротворец… “
Джон Кенеди е безапелационен: „ Или човечеството ще завърши с войната, или войната ще завърши с човечеството. “
Кенеди разказва мира „ като нужна рационална цел на рационалния човек “, само че мъчно постижима. „ Нашите проблеми са основани от индивида и те могат да бъдат позволени единствено от индивида . Ние не би трябвало да виждаме единствено изкривения и обезсърчителен аспект на другата страна. И не би трябвало да виждаме спора като неминуем, уреждането като невероятно и връзката само като замяна на закани “. Кенеди споделя още: „ ние би трябвало да признаваме достиженията на съветския народ в просвета, космос, стопанска система, просвета и неговата храброст… “
Проф.Сакс заключава в публикацията си пред “Гласове ”: “Кенеди знаеше, че веднага като мирът съставлява съвместен интерес на Съединени американски щати и Съветския съюз, кротичък контракт може да бъде постигнат…
Но в подтекста на украинската война държанието на Байдън е съвсем цялостна диаметралност на Кенеди. Той персонално и непрекъснато очерня съветския президент Владимир Путин. Неговата администрация дефинира задачата на Америка за намаляване на Русия. Байдън заобикаля всякаква връзка с Путин. Те наподобява не са говорили нито един път след февруари 2022 година, Байдън отхвърли двустранната среща с Путин на миналогодишната среща на върха на Г-20 в Бали, Индонезия. Байдън отхвърли даже да признае, камо ли да прегледа, дълбоките опасения на Русия за сигурността ѝ.
Путин неведнъж изрази гневно опълчване на Русия към разширение на НАТО в Украйна – страна с две хиляди-километрова граница с Русия. Съединени американски щати в никакъв случай не биха толерирали Мексиканско-Руски или Мексиканско-Китайски боен съюз около 2000-те благи граница сред Мексико и Съединени американски щати. Време е Джо Байдън да договаря с Русия за разширението на НАТО като част от по-широки договаряния за привършване на войната в Украйна. ”, приключва видният професор Джефри Сакс.
Преди 50 години американският президент Ричард Никсън декларира: “Седемдесетте години за Съединени американски щати и за света са години на прекосяване от ерата на борбата в ерата на преговорите… които се характеризират с: разведряване Изток – Запад, интернационалните конгреси и конференции, на които към този момент вземат участие дружно Съединените Американски Щати и Съветският съюз – търговия и заеми, просвета, просвета, проучвания в Космоса, политически срещи и контакти. “
Американизацията на Европа
През 70-тото десетилетие стартира американизацията на Европа – съчетание и съчетаване на демократизъм с марксизъм и на разведряването към този момент се гледа като на “структура на мира ”. В Москва през 1972 година Никсън декларира на Брежнев: “Срещаме се в миг, в който можем да превърнем в действителност мирното взаимно съществуване… ”
Започва политическо и обществено коопериране от световен мащаб.
“Студената война ” от прикрит апокалиптичен спор, се трансформира в очевидна конкуренция, конкурентност и съревнование. Държавният секретар на Съединени американски щати по времето на Никсън и Нобелов лауреат за мир през 1973 година Хенри Кисинджър / “Дипломацията ”, глава І, “Новият международен ред ”/ споделя:
“ Народите на Европа не избират равновесието на силите като средство за контролиране на връзките си заради някаква вродена заядливост или заради податливост на Стария свят към интриги … Европа е била тласкана към политика на баланс на силите тогава, когато средновековната фантазия за международна империя рухва… Системата за равновесие на силите не претендира, че е в положение да предотврати рецесии или даже войни. Тя е замислена, с цел да може, когато работи вярно, да се лимитират, както опциите на страните да преобладават една над друга, по този начин и мащабите на споровете. Нейната цел е не толкоз мирът, колкото стабилността и умереността… ”
Също през седемдесетте, на американската политическа сцена излиза проф. Збигниев Бжежински, 1928-2017, който в една от първите си книги “Илюзии за равновесие на силите ” ,1978г. обрисува “триъгълните цели на международните сили ”. Факултетът по интернационалните връзки на Колумбийския университет се трансформира в един от най-хубавите в Щатите, а лекциите на младия американец от полски генезис събират незапомнено наличие.
Забелязан и оценен от банкера-милиардер Дейвид Рокфелер, Збигниев основава организация, която предизвиква съдействието сред Съединени американски щати, Европа и Япония, по този начин наречената „ Тристранна комисия “, на която той става първият шеф и се трансформира в „ армагедон “ за Съюз на съветските социалистически републики, по мнение на сина му, Марк Бжежински, дипломат на Съединени американски щати в Полша: „ Баща ми доближи до върховете на политиката в Съединени американски щати, което беше призрачен сън за Съюз на съветските социалистически републики, „ армагедон “ за Москва… “ / Gazeta Wyborcza. /
Пророческо е мнението на Збигниев Бжежински за „ триъгълниците “ в книгата му “Илюзии за равновесие на силите ”:
“В сегашния миг, а без подозрение още известно несъмнено време в света ще съществува композиция от двуполюсните сили на комплицираните държавни взаимоотношения. Два триъгълника се преплитат – единият по естество е конкурентният или на съревнование, а другият съществува основно въз основа на съдействието. В триъгълника на съревнование вземат участие Америка, Китай и Съветският съюз. В този на съдействието се разполагат Америка, Европа и Япония. Така се оформя централното поле на комплицираната игра на силите в света. Ако настъпи ненадейно разлюляване на подпорната ос на тези сили, то от единствено себе си би следвало да прекъсне двуполюсните връзки Съединени американски щати – Съветски съюз.
При днешната обстановка, обаче, макар че е допустимо такова разлюляване на подпорната ос, само че внезапно спиране на връзките Съединени американски щати – Съюз на съветските социалистически републики към този момент е мъчно да настъпи… ” (стр. 98).
Седемдесетте години приготвиха събитията и създадоха условия и предпоставки за измененията, които настъпиха в края на идващото десетилетие – рухването на Берлинската стена и с нея на комунистическата система в Европа.
Збигнев Бжежински като консултант по националната сигурност на американския президент Джими Картър от тази своя позиция към този момент преглежда Европа на шахматна дъска, върху която продължава да се разиграва огромната игра, която изисква брилянтна геостратегия и стратегическо ръководство от страна на двете водещи велики сили Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, с цел да бъде извоювана партията на тихия /дипломатически/ фронт.
В книгата си „ Голямата шахматна дъска “, 1998 година Бжежински разкрива опасенията си, че „ разширението на НАТО и на Европейския съюз би могло да разсъни остарялото възприятие за евроцентризъма на Европа, само че би могло и да укрепи демократическите придобивки за евроатлантизма, извоювани след сполучливото привършване за Съединени американски щати на Студената война… “
Кланът Бжежински навлиза трайно в политиката на Съединени американски щати последните 30 години. Двамата му синове, Ян и Марк Бжежински, които са юристи и международници, също се включват като специалисти в политиката – единият – Ян като външнополитически анализатор подкрепя президнтската акция на Клинтън, а през днешния ден работи за идеята „ Три морета “. Другият наследник Марк – като консултант на президента Обама и посланик, някогашен дипломат в Швеция, а от 2021 година е дипломат на Съединени американски щати в Полша.
Особено настоящи са изказванията на З. Бжежински за връзките Русия-Украйна, за позицията на Запада към Украйна и руско-украинските връзки. В публикацията си „ Преждевременно партньорство “ (1994) Бжежински написа: „ Русия може да бъде или империя, или народна власт, само че не и двете едновременно… Без Украйна Русия престава да бъде империя, с Украйна, подкупена, а по-късно подчинена, Русия автоматизирано се трансформира в империя “.
В книгата си „ Голямата шахматна дъска “ (1998) Бжежински посочва шест нови геополитически центъра, които се появяват в света след Студената война и които Вашингтон би трябвало да държи под собствен надзор – Украйна, Азербайджан, Южна Корея, Турция и Иран. И повтаря: „ Без Украйна Русия престава да бъде евразийска империя. Без Украйна Русия към момента може да се бори за имперски статут, само че тогава ще стане значително азиатска имперска страна. “
В „ Голямата шахматна дъска “ Збигнев предизвестява:
„ Потенциално най-опасният сюжет би бил огромна коалиция сред Китай, Русия и може би Иран, една „ антихегемонична “ коалиция, обединена не от идеология… “
След обединяването на Крим с Русия, 2014г. Бжежински ускорява вниманието си към руско-украинските връзки: „ Не знам (дали Крим е изгубен за Украйна), само че към този въпрос би трябвало да се върнем, когато връзките сред Украйна и Русия станат най-малко до известна степен рационални и постоянни още веднъж. Руснаците внесоха ирационалност и емоционалност в тези отношения… те направиха гангстерска офанзива против Крим… Но те би трябвало да се пазят от използването на този метод към цяла Украйна – това ще докара до доста по-мощен гърмеж в сърцето на Европа, до спор, какъвто светът не е виждал от 1939 година “
Бжежински е песимистичен за отбранителната дарба на Украйна. За Крим 2014 година той написа: „ В Крим от 20 000 украински бойци никой не стреля по лична самодейност. Аз самият съм от Европа, тъй че когато мисля за родината на родителите си, не мога да си показва, че никой не би стрелял от 20 хиляди полски бойци, в случай че външна мощ се опита да завземе властта. Мисля, че ще има огромна кланица. Фактът, че в Украйна всичко се случи по друг метод, приказва за нещо друго. Путин също си направи тези заключения. Разбрах, че всичко е даже по-лесно, в сравнение с се очакваше… “
Два месеца преди гибелта си, март 2017 година, Бжежински в изявление за Gazeta.Ru дава съвет на Путин: „ Путин би трябвало да мисли за бъдещето на страната си. Разбира се, несъразмерната централизация на властовите елити в Русия върху придобиване на благосъстояние може с течение на времето да провокира обществени реакции и неприязън. Все още не се е случило, само че мисля, че има евентуален риск от сходни трендове “.
„ От войната до мира – европейска приказка “
Европейският съюз бе почетен с Нобеловата премия за мир, Осло, 10 декември 2012 г.
Херман ван Ромпой, ръководител на Европейския съвет, и Жозе Мануел Дурау Барозу, ръководител на Европейската комисия, на церемонията в Осло получават премията.
Ромпой в словото си посочи:
„ Във времена на неустановеност този ден припомня на хората в цяла Европа и по света главната цел на Съюза: да развива братството сред европейските нации – в този момент и в бъдеще… Войната е остаряла колкото Европа. Нашият континент носи белезите от копия и мечове, топове и оръдия, окопи, танкове и какво ли още не. Трагедията на всичко това е отразена в думите на Херодот, изречени преди 25 века: „ В спокойно време синовете погребват бащите си, във война – бащите погребват синовете си “.
„ И въпреки всичко … след две ужасни войни, които погълнаха континента, а с него и целия свят, …. най-сетне в Европа се откри дълготраен мир. В тези мрачни дни градовете на Европа бяха в руини, а в сърцата на мнозина към момента бушуваха тъга и яд. И какъв брой мъчно изглеждаше тогава, както отбелязва Уинстън Чърчил, „ да си възвърнеш простите наслади и очаквания, поради които животът си коства. “
„ Като дете, родено в Белгия тъкмо след войната, знам историите от първа ръка. Баба ми говореше за Великата война. През 1940 година татко ми – едвам седемнадесет годишен – е трябвало да копае личния си гроб. Той се избавя, другояче нямаше да съм през днешния ден тук. Така че създателите на Обединена Европа вършат доста самоуверен залог, когато си споделят, че могат да сложат завършек на този безконечен кръговрат на насилието, да спрат логиката на отмъщението и дружно да построят по-светло бъдеще. Каква мощ на въображението! “
Златното предписание на Жан Моне гласи: „ По-добре да се караме към масата за договаряния, в сравнение с бойното поле “. /„ Mieux vaut se disputer autour d’une table que sur un champ de bataille. “/
И Барозу в словото си: „ Живо си припомням 1974 година, когато бях измежду тълпите, слизащи по улиците на родния ми Лисабон, в Португалия, с цел да отпразнуват демократичната гражданска война и свободата. Същото потомство в Испания и Гърция изпита същата наслада. По-късно същото беше претърпяно в Централна и Източна Европа… след обединяването Европа можеше да диша с двата си бели дроба, както се показва Карол Войтила. Европейският съюз стана наш общ дом. „ Родина на родините ни “, както го разказва Вацлав Хавел.
10 години по-късно „ Европейската приказка “ е друга. Бившият ръководител на Европейската комисия, 2004-2014, португалският общественик Жозе Мануел Дурау Борозу в изявление пред испанския „ Ел Паис “ загатва и дава преценката си за Европейски Съюз: „ Европейският съюз излезе към този момент от геополитическото си юношество… Руската атака в Украйна е предизвикала смяна на ПАРАДИГМАТА на Брюксел и Европа се е трансформирала в настоящо лице във външна политика и защита “.
Председателката на Европейската комисия /от 1 декември 2019г./ Урсула Фон дер Лайен с нейните ежемесечни апели за наказания против Русия, трансфораха Европейския съюз в придатък към НАТО под директивите на Съединени американски щати. Президентът на Съединени американски щати Байдън и Фон дер Лайн дискредитират по всички фронтове Русия, сипят обидни етикети към съветския президент Путин и щеславят Украйна – Зеленски, налагайки нов погрешен прочит за Русия и Украйна пред света. Раздвоението и объркването на международната общност през тези 15 месеци на войната в Украйна последователно трансформираха позициите на доста страни.
В Хага, на 4 юли 2023г. председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се зарече:„ Няма да оставим и един камък непреобърнат, с цел да подведем Путин и поддръжниците му под отговорност “, сподели тя при откриването на Международния център за гонене на закононарушението експанзия против Украйна.
Международният углавен съд (МНС), който също е основан в Хага, към този момент издаде заповед за арест на Путин по отношение на съмнения във военни закононарушения като хипотетичното депортиране на деца от Украйна в Русия. Въпреки това МНС няма пълномощието да стартира процедури, свързани със самата война, показва ДПА.
Унгарският министър председател Виктор Орбан пред немския „ Билд “ друго реагира към спора Русия-Украйна: „ Първо, Путин не е военнопрестъпник. Можем да приказваме за военни закононарушения не в този момент, а след войната. Ако желаеме да реализираме помирение и да преговаряме би трябвало да убедим тези, които са част от спора да седнат на масата за преговори…А за триъгълника Русия-Китай-САЩ: в случай че американците решат, че желаят мир, мир ще има. Украйна към този момент не е суверенна страна.
Украинците се бият, тъй като ги поддържа Западът. Няма потребност от повече оръжие, а от мир. А мирът е в ръцете на американците “, приключва Орбан.
Европейският съюз се пробва да работи като суверенна страна, каквато не е, присвоявайки си суверенитета на 27-те суверенни страни нейни членки. Въпреки, че по статута на Организация на обединените нации Европейският съюз е интернационална организация и е със статут на наблюдаващ в Организация на обединените нации, а не член, какъвто са 193 суверенни страни, огромни или дребни.
Столетният патриарх на американската дипломация Хенри Кисинджър, който неведнъж е посещавал Русия и повече 10 пъти е разговарял персонално и обстойно с съветския президент Владимир Путин, е уверен: „ Русия би трябвало да се третира като значим детайл в новата система на световно равновесие “, а „ салдото сред Русия и Съединени американски щати ще укрепи стабилността в света “. Мирният проект на Кисинджър за войната в Украйна е: „ Украйна в НАТО, Крим за Русия “.
„ Сега въоръжихме Украйна дотам, че най-после тя ще стане най-добре въоръжената страна в Европа с най-стратегически неопитно ръководство… Наближава времето да се договаря мир в Украйна, с цел да се понижи рискът от още една разрушителна международна война, само че фантазиите за разпокъсване на Русия може да отприщят нуклеарен безпорядък ”, разяснява Кисинджър в сп. „ Спектейтър “.
Кисинджър издига глас: „ Как да избегнем нова международна война? “. Дипломатът предлага да се откри линия на преустановяване на огъня. Ако предвоенната разграничителна линия сред Украйна и Русия не може да бъде реализирана посредством борби или посредством договаряния, може да се изследва използването на правилото на самоопределяне, само че посредством интернационално следени референдуми.
Предпочитаният излаз за някои е Русия да бъде превърната в импотентна от войната. Не съм съгласен… Русия има решителен принос за световното равновесие и за салдото на силите за повече от половин хилядолетие. Историческата ѝ роля не би трябвало да се принизява… Разпокъсването на Русия или унищожаването на способността ѝ да води стратегическа политика може да трансформира територията ѝ, обхващаща 11 часови зони, в оспорван вакум. Нейните съперничещи си общности може да решат да уредят разногласията си със мощ. Други страни може да се опитат да разширят претенциите си със мощ.
Всички тези рискове ще бъдат усложнени от съществуването на хиляди нуклеарни оръжия, които вършат Русия една от двете най-големи нуклеарни страни в света “, добавя Кисинджър.
„ Когато приключи войната в Украйна, Русия би трябвало да бъде включена на европейското поле ”. Проблемът за връзките сред Русия и Европа се дефинира от обстоятелството, че Русия постоянно се е възхищавала на Европа, на нейния културен модел, само че в това време постоянно е била уплашена от Европа и Запада като цяло, защото е била неведнъж нападана. Русия не е решила дефинитивно по какъв начин да живее – в вяра или в боязън. Но считам, че когато спорът в Украйна завърши, Русия без подозрение би трябвало да бъде включена в европейското поле. съобщи Кисинджър пред италианския „ Ла Стампа ”
Светът търси мир!
Към масата за мирни договаряния Русия-Украйна към този момент се стичат държавници и водачи от целия свят, предлагайки своето ходатайство. Китайският президент Си Дзинпин предлага Китай да бъде интернационален съдия и да докара Русия и Украйна на масата на договарянията за преустановяване на войната, което ще бъде триумф в световната дипломация като посредничеството на Китай в спора сред Иран и Саудитска Арабия. Китай има подготвен кротичък проект, в който се нарежда като супер-сила с дипломатическа мощност на световен медиатор. Турция и нейният президент Ердоган също е с късмет за медиатор сред воюващите страни /съдействието й дружно с Организация на обединените нации за експорт на зърно/.
Бразилският президент Лула да Силва също направи блицсовалки в редица страни в търсене на поддръжка от групата латиноамерикански страни и от БРИКС за мира в Украйна. Южноафриканският президент Рамафоса с шест президенти от района обиколи Киев и Москва. 86-годишният Папа Франциск бе първият, който осъди войната и потърси път към мира Русия-Украйна, изпращайки своя кардинал Матео Дзупи в столиците на воюващите страни за преговори…
Ще се наложи ли скоро Брюксел и Вашингтон да си сменят парадигмата на политиката си и застанат зад мира Русия – Украйна?
Източник:
–––––––––––
Великият холандски философ-рационалист Бенедикт де Спиноза, 1632-1677, споделя: „ Pax enim non belli privatio, sed virtus est. “ – „ Мирът не е просто неналичието на война, той е добродетел “. И прибавя, че мирът е „ положение на духа, влечение към добрина, доверие и правдивост “.
Трима са идеолозите на актуалното американско имперско мислене: Збигнев Бжежински, Хенри Кисинджър и Самюел Хънтингтън – някогашен началник на отдела за обмисляне към Държавния департамент на Съединени американски щати и член на Съвета за интернационалните връзки (Световното правителство). Те са въведени в политиката от Уилям Елиът, дълготраен ректор на Харвардския университет, идеолог на Виетнамската война.
Преди 60 години американският президент Джон Ф. Кенеди (1917-1963) открива образователната година в Американския университет във Вашингтон на 10 юни 1963г. и произнася фамозната своя Мирна тирада, известна като „ Pax Americana “, в която излага формулата си за мир със Съветския съюз и обрисува вижданията си за международния мир.
Според проф. Джефри Сакс, „ Кетле професор “ в Колумбийския университет, „ Речта на Кенеди осветява потребността от трагично преориентиране на метода на Джо Байдън към Русия и войната в Украйна. Досега Байдън не следва предписанията, предложени от Кенеди за намиране на мир. Ако се вслуша в препоръките на Кенеди, Байдън също може да стане миротворец… “
Джон Кенеди е безапелационен: „ Или човечеството ще завърши с войната, или войната ще завърши с човечеството. “
Кенеди разказва мира „ като нужна рационална цел на рационалния човек “, само че мъчно постижима. „ Нашите проблеми са основани от индивида и те могат да бъдат позволени единствено от индивида . Ние не би трябвало да виждаме единствено изкривения и обезсърчителен аспект на другата страна. И не би трябвало да виждаме спора като неминуем, уреждането като невероятно и връзката само като замяна на закани “. Кенеди споделя още: „ ние би трябвало да признаваме достиженията на съветския народ в просвета, космос, стопанска система, просвета и неговата храброст… “
Проф.Сакс заключава в публикацията си пред “Гласове ”: “Кенеди знаеше, че веднага като мирът съставлява съвместен интерес на Съединени американски щати и Съветския съюз, кротичък контракт може да бъде постигнат…
Но в подтекста на украинската война държанието на Байдън е съвсем цялостна диаметралност на Кенеди. Той персонално и непрекъснато очерня съветския президент Владимир Путин. Неговата администрация дефинира задачата на Америка за намаляване на Русия. Байдън заобикаля всякаква връзка с Путин. Те наподобява не са говорили нито един път след февруари 2022 година, Байдън отхвърли двустранната среща с Путин на миналогодишната среща на върха на Г-20 в Бали, Индонезия. Байдън отхвърли даже да признае, камо ли да прегледа, дълбоките опасения на Русия за сигурността ѝ.
Путин неведнъж изрази гневно опълчване на Русия към разширение на НАТО в Украйна – страна с две хиляди-километрова граница с Русия. Съединени американски щати в никакъв случай не биха толерирали Мексиканско-Руски или Мексиканско-Китайски боен съюз около 2000-те благи граница сред Мексико и Съединени американски щати. Време е Джо Байдън да договаря с Русия за разширението на НАТО като част от по-широки договаряния за привършване на войната в Украйна. ”, приключва видният професор Джефри Сакс.
Преди 50 години американският президент Ричард Никсън декларира: “Седемдесетте години за Съединени американски щати и за света са години на прекосяване от ерата на борбата в ерата на преговорите… които се характеризират с: разведряване Изток – Запад, интернационалните конгреси и конференции, на които към този момент вземат участие дружно Съединените Американски Щати и Съветският съюз – търговия и заеми, просвета, просвета, проучвания в Космоса, политически срещи и контакти. “
Американизацията на Европа
През 70-тото десетилетие стартира американизацията на Европа – съчетание и съчетаване на демократизъм с марксизъм и на разведряването към този момент се гледа като на “структура на мира ”. В Москва през 1972 година Никсън декларира на Брежнев: “Срещаме се в миг, в който можем да превърнем в действителност мирното взаимно съществуване… ”
Започва политическо и обществено коопериране от световен мащаб.
“Студената война ” от прикрит апокалиптичен спор, се трансформира в очевидна конкуренция, конкурентност и съревнование. Държавният секретар на Съединени американски щати по времето на Никсън и Нобелов лауреат за мир през 1973 година Хенри Кисинджър / “Дипломацията ”, глава І, “Новият международен ред ”/ споделя:
“ Народите на Европа не избират равновесието на силите като средство за контролиране на връзките си заради някаква вродена заядливост или заради податливост на Стария свят към интриги … Европа е била тласкана към политика на баланс на силите тогава, когато средновековната фантазия за международна империя рухва… Системата за равновесие на силите не претендира, че е в положение да предотврати рецесии или даже войни. Тя е замислена, с цел да може, когато работи вярно, да се лимитират, както опциите на страните да преобладават една над друга, по този начин и мащабите на споровете. Нейната цел е не толкоз мирът, колкото стабилността и умереността… ”
Също през седемдесетте, на американската политическа сцена излиза проф. Збигниев Бжежински, 1928-2017, който в една от първите си книги “Илюзии за равновесие на силите ” ,1978г. обрисува “триъгълните цели на международните сили ”. Факултетът по интернационалните връзки на Колумбийския университет се трансформира в един от най-хубавите в Щатите, а лекциите на младия американец от полски генезис събират незапомнено наличие.
Забелязан и оценен от банкера-милиардер Дейвид Рокфелер, Збигниев основава организация, която предизвиква съдействието сред Съединени американски щати, Европа и Япония, по този начин наречената „ Тристранна комисия “, на която той става първият шеф и се трансформира в „ армагедон “ за Съюз на съветските социалистически републики, по мнение на сина му, Марк Бжежински, дипломат на Съединени американски щати в Полша: „ Баща ми доближи до върховете на политиката в Съединени американски щати, което беше призрачен сън за Съюз на съветските социалистически републики, „ армагедон “ за Москва… “ / Gazeta Wyborcza. /
Пророческо е мнението на Збигниев Бжежински за „ триъгълниците “ в книгата му “Илюзии за равновесие на силите ”:
“В сегашния миг, а без подозрение още известно несъмнено време в света ще съществува композиция от двуполюсните сили на комплицираните държавни взаимоотношения. Два триъгълника се преплитат – единият по естество е конкурентният или на съревнование, а другият съществува основно въз основа на съдействието. В триъгълника на съревнование вземат участие Америка, Китай и Съветският съюз. В този на съдействието се разполагат Америка, Европа и Япония. Така се оформя централното поле на комплицираната игра на силите в света. Ако настъпи ненадейно разлюляване на подпорната ос на тези сили, то от единствено себе си би следвало да прекъсне двуполюсните връзки Съединени американски щати – Съветски съюз.
При днешната обстановка, обаче, макар че е допустимо такова разлюляване на подпорната ос, само че внезапно спиране на връзките Съединени американски щати – Съюз на съветските социалистически републики към този момент е мъчно да настъпи… ” (стр. 98).
Седемдесетте години приготвиха събитията и създадоха условия и предпоставки за измененията, които настъпиха в края на идващото десетилетие – рухването на Берлинската стена и с нея на комунистическата система в Европа.
Збигнев Бжежински като консултант по националната сигурност на американския президент Джими Картър от тази своя позиция към този момент преглежда Европа на шахматна дъска, върху която продължава да се разиграва огромната игра, която изисква брилянтна геостратегия и стратегическо ръководство от страна на двете водещи велики сили Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, с цел да бъде извоювана партията на тихия /дипломатически/ фронт.
В книгата си „ Голямата шахматна дъска “, 1998 година Бжежински разкрива опасенията си, че „ разширението на НАТО и на Европейския съюз би могло да разсъни остарялото възприятие за евроцентризъма на Европа, само че би могло и да укрепи демократическите придобивки за евроатлантизма, извоювани след сполучливото привършване за Съединени американски щати на Студената война… “
Кланът Бжежински навлиза трайно в политиката на Съединени американски щати последните 30 години. Двамата му синове, Ян и Марк Бжежински, които са юристи и международници, също се включват като специалисти в политиката – единият – Ян като външнополитически анализатор подкрепя президнтската акция на Клинтън, а през днешния ден работи за идеята „ Три морета “. Другият наследник Марк – като консултант на президента Обама и посланик, някогашен дипломат в Швеция, а от 2021 година е дипломат на Съединени американски щати в Полша.
Особено настоящи са изказванията на З. Бжежински за връзките Русия-Украйна, за позицията на Запада към Украйна и руско-украинските връзки. В публикацията си „ Преждевременно партньорство “ (1994) Бжежински написа: „ Русия може да бъде или империя, или народна власт, само че не и двете едновременно… Без Украйна Русия престава да бъде империя, с Украйна, подкупена, а по-късно подчинена, Русия автоматизирано се трансформира в империя “.
В книгата си „ Голямата шахматна дъска “ (1998) Бжежински посочва шест нови геополитически центъра, които се появяват в света след Студената война и които Вашингтон би трябвало да държи под собствен надзор – Украйна, Азербайджан, Южна Корея, Турция и Иран. И повтаря: „ Без Украйна Русия престава да бъде евразийска империя. Без Украйна Русия към момента може да се бори за имперски статут, само че тогава ще стане значително азиатска имперска страна. “
В „ Голямата шахматна дъска “ Збигнев предизвестява:
„ Потенциално най-опасният сюжет би бил огромна коалиция сред Китай, Русия и може би Иран, една „ антихегемонична “ коалиция, обединена не от идеология… “
След обединяването на Крим с Русия, 2014г. Бжежински ускорява вниманието си към руско-украинските връзки: „ Не знам (дали Крим е изгубен за Украйна), само че към този въпрос би трябвало да се върнем, когато връзките сред Украйна и Русия станат най-малко до известна степен рационални и постоянни още веднъж. Руснаците внесоха ирационалност и емоционалност в тези отношения… те направиха гангстерска офанзива против Крим… Но те би трябвало да се пазят от използването на този метод към цяла Украйна – това ще докара до доста по-мощен гърмеж в сърцето на Европа, до спор, какъвто светът не е виждал от 1939 година “
Бжежински е песимистичен за отбранителната дарба на Украйна. За Крим 2014 година той написа: „ В Крим от 20 000 украински бойци никой не стреля по лична самодейност. Аз самият съм от Европа, тъй че когато мисля за родината на родителите си, не мога да си показва, че никой не би стрелял от 20 хиляди полски бойци, в случай че външна мощ се опита да завземе властта. Мисля, че ще има огромна кланица. Фактът, че в Украйна всичко се случи по друг метод, приказва за нещо друго. Путин също си направи тези заключения. Разбрах, че всичко е даже по-лесно, в сравнение с се очакваше… “
Два месеца преди гибелта си, март 2017 година, Бжежински в изявление за Gazeta.Ru дава съвет на Путин: „ Путин би трябвало да мисли за бъдещето на страната си. Разбира се, несъразмерната централизация на властовите елити в Русия върху придобиване на благосъстояние може с течение на времето да провокира обществени реакции и неприязън. Все още не се е случило, само че мисля, че има евентуален риск от сходни трендове “.
„ От войната до мира – европейска приказка “
Европейският съюз бе почетен с Нобеловата премия за мир, Осло, 10 декември 2012 г.
Херман ван Ромпой, ръководител на Европейския съвет, и Жозе Мануел Дурау Барозу, ръководител на Европейската комисия, на церемонията в Осло получават премията.
Ромпой в словото си посочи:
„ Във времена на неустановеност този ден припомня на хората в цяла Европа и по света главната цел на Съюза: да развива братството сред европейските нации – в този момент и в бъдеще… Войната е остаряла колкото Европа. Нашият континент носи белезите от копия и мечове, топове и оръдия, окопи, танкове и какво ли още не. Трагедията на всичко това е отразена в думите на Херодот, изречени преди 25 века: „ В спокойно време синовете погребват бащите си, във война – бащите погребват синовете си “.
„ И въпреки всичко … след две ужасни войни, които погълнаха континента, а с него и целия свят, …. най-сетне в Европа се откри дълготраен мир. В тези мрачни дни градовете на Европа бяха в руини, а в сърцата на мнозина към момента бушуваха тъга и яд. И какъв брой мъчно изглеждаше тогава, както отбелязва Уинстън Чърчил, „ да си възвърнеш простите наслади и очаквания, поради които животът си коства. “
„ Като дете, родено в Белгия тъкмо след войната, знам историите от първа ръка. Баба ми говореше за Великата война. През 1940 година татко ми – едвам седемнадесет годишен – е трябвало да копае личния си гроб. Той се избавя, другояче нямаше да съм през днешния ден тук. Така че създателите на Обединена Европа вършат доста самоуверен залог, когато си споделят, че могат да сложат завършек на този безконечен кръговрат на насилието, да спрат логиката на отмъщението и дружно да построят по-светло бъдеще. Каква мощ на въображението! “
Златното предписание на Жан Моне гласи: „ По-добре да се караме към масата за договаряния, в сравнение с бойното поле “. /„ Mieux vaut se disputer autour d’une table que sur un champ de bataille. “/
И Барозу в словото си: „ Живо си припомням 1974 година, когато бях измежду тълпите, слизащи по улиците на родния ми Лисабон, в Португалия, с цел да отпразнуват демократичната гражданска война и свободата. Същото потомство в Испания и Гърция изпита същата наслада. По-късно същото беше претърпяно в Централна и Източна Европа… след обединяването Европа можеше да диша с двата си бели дроба, както се показва Карол Войтила. Европейският съюз стана наш общ дом. „ Родина на родините ни “, както го разказва Вацлав Хавел.
10 години по-късно „ Европейската приказка “ е друга. Бившият ръководител на Европейската комисия, 2004-2014, португалският общественик Жозе Мануел Дурау Борозу в изявление пред испанския „ Ел Паис “ загатва и дава преценката си за Европейски Съюз: „ Европейският съюз излезе към този момент от геополитическото си юношество… Руската атака в Украйна е предизвикала смяна на ПАРАДИГМАТА на Брюксел и Европа се е трансформирала в настоящо лице във външна политика и защита “.
Председателката на Европейската комисия /от 1 декември 2019г./ Урсула Фон дер Лайен с нейните ежемесечни апели за наказания против Русия, трансфораха Европейския съюз в придатък към НАТО под директивите на Съединени американски щати. Президентът на Съединени американски щати Байдън и Фон дер Лайн дискредитират по всички фронтове Русия, сипят обидни етикети към съветския президент Путин и щеславят Украйна – Зеленски, налагайки нов погрешен прочит за Русия и Украйна пред света. Раздвоението и объркването на международната общност през тези 15 месеци на войната в Украйна последователно трансформираха позициите на доста страни.
В Хага, на 4 юли 2023г. председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се зарече:„ Няма да оставим и един камък непреобърнат, с цел да подведем Путин и поддръжниците му под отговорност “, сподели тя при откриването на Международния център за гонене на закононарушението експанзия против Украйна.
Международният углавен съд (МНС), който също е основан в Хага, към този момент издаде заповед за арест на Путин по отношение на съмнения във военни закононарушения като хипотетичното депортиране на деца от Украйна в Русия. Въпреки това МНС няма пълномощието да стартира процедури, свързани със самата война, показва ДПА.
Унгарският министър председател Виктор Орбан пред немския „ Билд “ друго реагира към спора Русия-Украйна: „ Първо, Путин не е военнопрестъпник. Можем да приказваме за военни закононарушения не в този момент, а след войната. Ако желаеме да реализираме помирение и да преговаряме би трябвало да убедим тези, които са част от спора да седнат на масата за преговори…А за триъгълника Русия-Китай-САЩ: в случай че американците решат, че желаят мир, мир ще има. Украйна към този момент не е суверенна страна.
Украинците се бият, тъй като ги поддържа Западът. Няма потребност от повече оръжие, а от мир. А мирът е в ръцете на американците “, приключва Орбан.
Европейският съюз се пробва да работи като суверенна страна, каквато не е, присвоявайки си суверенитета на 27-те суверенни страни нейни членки. Въпреки, че по статута на Организация на обединените нации Европейският съюз е интернационална организация и е със статут на наблюдаващ в Организация на обединените нации, а не член, какъвто са 193 суверенни страни, огромни или дребни.
Столетният патриарх на американската дипломация Хенри Кисинджър, който неведнъж е посещавал Русия и повече 10 пъти е разговарял персонално и обстойно с съветския президент Владимир Путин, е уверен: „ Русия би трябвало да се третира като значим детайл в новата система на световно равновесие “, а „ салдото сред Русия и Съединени американски щати ще укрепи стабилността в света “. Мирният проект на Кисинджър за войната в Украйна е: „ Украйна в НАТО, Крим за Русия “.
„ Сега въоръжихме Украйна дотам, че най-после тя ще стане най-добре въоръжената страна в Европа с най-стратегически неопитно ръководство… Наближава времето да се договаря мир в Украйна, с цел да се понижи рискът от още една разрушителна международна война, само че фантазиите за разпокъсване на Русия може да отприщят нуклеарен безпорядък ”, разяснява Кисинджър в сп. „ Спектейтър “.
Кисинджър издига глас: „ Как да избегнем нова международна война? “. Дипломатът предлага да се откри линия на преустановяване на огъня. Ако предвоенната разграничителна линия сред Украйна и Русия не може да бъде реализирана посредством борби или посредством договаряния, може да се изследва използването на правилото на самоопределяне, само че посредством интернационално следени референдуми.
Предпочитаният излаз за някои е Русия да бъде превърната в импотентна от войната. Не съм съгласен… Русия има решителен принос за световното равновесие и за салдото на силите за повече от половин хилядолетие. Историческата ѝ роля не би трябвало да се принизява… Разпокъсването на Русия или унищожаването на способността ѝ да води стратегическа политика може да трансформира територията ѝ, обхващаща 11 часови зони, в оспорван вакум. Нейните съперничещи си общности може да решат да уредят разногласията си със мощ. Други страни може да се опитат да разширят претенциите си със мощ.
Всички тези рискове ще бъдат усложнени от съществуването на хиляди нуклеарни оръжия, които вършат Русия една от двете най-големи нуклеарни страни в света “, добавя Кисинджър.
„ Когато приключи войната в Украйна, Русия би трябвало да бъде включена на европейското поле ”. Проблемът за връзките сред Русия и Европа се дефинира от обстоятелството, че Русия постоянно се е възхищавала на Европа, на нейния културен модел, само че в това време постоянно е била уплашена от Европа и Запада като цяло, защото е била неведнъж нападана. Русия не е решила дефинитивно по какъв начин да живее – в вяра или в боязън. Но считам, че когато спорът в Украйна завърши, Русия без подозрение би трябвало да бъде включена в европейското поле. съобщи Кисинджър пред италианския „ Ла Стампа ”
Светът търси мир!
Към масата за мирни договаряния Русия-Украйна към този момент се стичат държавници и водачи от целия свят, предлагайки своето ходатайство. Китайският президент Си Дзинпин предлага Китай да бъде интернационален съдия и да докара Русия и Украйна на масата на договарянията за преустановяване на войната, което ще бъде триумф в световната дипломация като посредничеството на Китай в спора сред Иран и Саудитска Арабия. Китай има подготвен кротичък проект, в който се нарежда като супер-сила с дипломатическа мощност на световен медиатор. Турция и нейният президент Ердоган също е с късмет за медиатор сред воюващите страни /съдействието й дружно с Организация на обединените нации за експорт на зърно/.
Бразилският президент Лула да Силва също направи блицсовалки в редица страни в търсене на поддръжка от групата латиноамерикански страни и от БРИКС за мира в Украйна. Южноафриканският президент Рамафоса с шест президенти от района обиколи Киев и Москва. 86-годишният Папа Франциск бе първият, който осъди войната и потърси път към мира Русия-Украйна, изпращайки своя кардинал Матео Дзупи в столиците на воюващите страни за преговори…
Ще се наложи ли скоро Брюксел и Вашингтон да си сменят парадигмата на политиката си и застанат зад мира Русия – Украйна?
Източник:
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ